За менопаузата с любов

Сложно е устроена жената. С емоции, цикли, усещания и тяло, което непрекъснато се променя. От пубертета, когато се разместват хормоните, за да се превърне момичето в жена, през износването на нов живот, който се подхранва от любовта, но и променените хормонални нива. Преминаваме през раждането, където хормоните не спират своята подкрепяща промяната на организма роля и стигнем до момента, когато пак те, хормоните, ни подготвят за следващия етап в живота ни – менопаузата, етапът на нашето съзряване в мъдростта.

Тези непрекъснати промени ни карат да наблюдаваме цикличността и да се съобразяваме с нея. Защото знаем, че когато вървим в обратната посока, тялото не ни служи по най-здравословния начин. Учим се години наред да разпознаваме симптомите, знаците и гласът на нашето тяло. Запознаваме се с всяка най-малка подробност, детайл и поведение и точно когато намерим баланса и се почувстваме в мир със себе си, тялото започва да не ни слуша. Започва да се държи като капризно дете и това ни изнервя. Всичко, което знаем за себе си като че ли се нулира и трябва да започнем от начало. Дразним се, дали заради поизчерпаното търпение, дали заради това, че никак не го познаваме това дете и не знаем как да го укротим. А то си иска своето и тропа с краче, докато ние използваме старите изпитани средства, за да го успокоим.

Но то продължава да упорства и ни изнервя още повече. Докато не осъзнаем – СТАРИТЕ МЕТОДИ ВЕЧЕ НЕ РАБОТЯТ. Дошло е време за промяна. Но не каква да е промяна. Не леко подраскване по повърхността, не замаскирване от горе, а промяна дълбока и кардинална. Защото животът ни поема в нова посока. Животът ни подава нова житейска роля, която изисква от нас да преосмислим собствените си водещи ценности, да преобърнем вярванията си в мъдри послания за развитие, да изтрием и заменим нездравословните си навици и да си поставим ясни граници, които да определят кои сме всъщност. И да именно това се променя – нашата представа за това КОИ СМЕ в този момент и етап.

Преминавайки през стадиите на менопаузата, дискомфортът, който преживяваме е всъщност докосване до онези наши страни, които вече не сме ние. Колкото повече се опитваме да се натикаме обратно в удобната ръкавичка, толкова повече тя ни стяга и ни причинява болка и неудобство. Продължаваме с опитите, докато не го пуснем – негово величество Контролът. Докато не разберем, че не ние контролираме промяната, а тя ни води по един съвсем нов, непознат за нас път. Когато чуем думата непознат, подсъзнателно се свиваме и сърцето ни подскача. Страхът от непознатото, признаваме или не, ни кара да стоим в старата ръкавичка и упорито да си представяме, че тя ни е удобна. Колкото повече упорстваме, толкова повече ни боли и стяга. Колкото повече се съпротивляваме, толкова по-нещастни се чувстваме и ще продължаваме да си казваме – Каквото и да правя, то не работи. Това, което не работи са старите методи.

Менопаузата е ПРОМЯНА!

Изправили сме се на прага на житейска промяна. И като всяка промяна, която идва изненадващо и нечакано, тя предизвиква в нас палитра от емоции и негативни мисли.

За промяната, етапите на промяната, менопаузата и съпътстващите ни емоции ще поговорим в следващата статия. Дотогава прегърнете промяна и я опознайте!