Разказът на морето

Морето – за някои муза и вдъхновение, за други средство за препитание, за трети начин на живот. А за мен?

Стоя на брега, гледам вълните и слушам равномерния прибой. Слънцето проблясва и докосва повърхността, която блести като множество разпилени диаманти. Стоя на брега и СЛУШАМ морето. Слушам и то ми разказва за неуморните рибари, които от ранна утрин до късна вечер са негова компания. Разказва за гларусите, които се люлеят по вълните му, за мидите, медузите, рибите и русалките. Русалките ли казах? Та кой вярва в русалки? Тях не ги ли има само в детските приказки? Морето мълчи. Пази своите тайни. Затова отново притихвам и се заслушвам. И то продължава своя разказ.

И така до безкрай. Зависи колко търпение имам да го СЛУШАМ. То може да не спре за нито миг. Всички тайни са пред нас. Стига да имаме очите да ги видим, смелостта да попитаме и ушите да ги чуем. Толкова често забързани в ежедневните си задължения пропускаме точно това – да чуем живота. И той протича покрай нас, говори ни, помага ни, подсказва ни отговорите и…. ние ги пропускаме.

Когато СЛУШАМ пред мен се откриват нови хоризонти. Слушането отваря заключени врати и ни поднася най-невероятните истории. Когато слушам, чувам неуловимото и неизказаното. Защото когато слушам се аз се доверявам. На истината… Но не онази моята истина, която е затворена в моите рамки, а на ИСТИНАТА, която присъства във всеки един човек.

Всеки иска да бъде чут и разбран. Всеки от нас се чувства добре в компанията на добър слушател, но защо ни е толкова трудно да го правим?

Защото никой не ни е учил да слушаме. Защото си мислим, че като имаме две уши, това умение ни е вродено. Но не е така.

Слушането е умение и като всяко умение може да бъде усвоено. Как? Много просто. Като започнем от себе си.

Все повече хора се чувстват изгубени. Все повече хора искат да намерят себе си. Но това не е еднократен акт. Не е като да се събудиш една сутрин и вече да знаеш кой си. Не! Намирането е пътуване – вълнуващо и безкрайно. Магията на живота да откриваш себе си във всеки миг и да се удивляваш на това откритие. Във всеки от нас се крие едно безбрежно море с много предизвикателства. И всеки има своите умения да плува. Едни се носят по течението и се наслаждават на слънцето, други се потапят и се сливат с водната стихия, трети слизат на дълбокото и изследват дебрите на смелостта. Каквото и да изберем, пътуването е незабравимо. А за да успеем да вникнем в тайните на нашите води, трябва да се научим да СЛУШАМЕ.

Затова днес Ви предизвиквам да СЛУШАТЕ! Слушайте шумовете на улицата, слушайте колегите в офиса, слушайте обадилият се по телефона. Слушайте с внимание и интерес. Слушайте, за да чуете. Слушайте, за да разберете. Слушате себе си.

Връщам се на своя неудобен камък на брега. Поглеждам небето, поглеждам морето и се сбогувам с тях. Засега… Защото техният глас отеква дълбоко в мен и аз СЛУШАМ техния разказ.

Заслушана в морето и небето,
Ваш вдъхновител на промяната

Rallie Christova