THINK&CHANGE

Моята вяра

/

„Моята вяра, че утре ще бъде

живота по-хубав,

живота по-лесен…“

Никола Вапцаров

Моята вяра претъпря крах, когато изтеглих карта с предизвикателство да пиша есе на тема вярност. Думата, която всъщност и истински резонираше с мен беше ВЯРА.

Толкова много въпроси се надигнаха в мен. Всеки от които търсеше отговор извън мен. Имах срок, имах поето обещание, имах очаквания и… не можах да се справя. Не можах да се свържа с думата. Пресъхнах и не намирах муза да пиша. Защо?

Защото просто се отдалечих от вярата. Извадих я навън и я изследвах в другите. Но как можех да изследвам моята вяра в другите? Тя си беше в мен и ми подсказваше да не гледам навън, да не я търся като отражение, приканваше ме да се потопя в себе си. Но, нали бях обещала…

Заслепена от поети обещания и крайни срокове, аз не я чувах. И колкото повече я търсех навън, толкова повече ми се изплъзваше. Моята вяра се отдалечаваше от мен. Защо? Защото бях пълна с всичко друго, но не и с ВЯРА.

Тогава какво? Първо страдах. Страдах за това, че не спазих поетото обещание и срок. Страдах заради това, че разочаровам другите. А всъщност разочаровах себе си.

Как да си върна вярата?

Когато бях във вихъра от чувства и емоции си мислех, че е трудно, дори невъзможно. И точно тогава пуснах всичко и се оставих на потока – медитирах, чистих, разхождах се. И най-важното – не мислих за нея. Полека, почти неусетно тя се промъкна първо там – в мислите ми, после успокои душата ми и накрая се изля на листа.

Моята вяра. Вярата, че мога и се справям. Вярата в света и в доброто. Вярата в красотата и нестандартното. Вярата, че променяйки себе си, променям света. Вярата, че промяната започва отвъртре. Ето това е моята вяра. И сега, когато е тук при мен, ми дава сили да творя, да постигам мечтите си, да променям.

Вярата, скъпи приятели, е вътре в нас. Тя не е величина, която идва отвън или която може да бъде наложена отгоре. Тя е вътре. Тя е тънкия глас на интуицията, който ни подтиква да вървим по избрания път, внезапното прозрение, намереното решение на отдавна отлаган проблем.

Вярата Е! Тя съществува в нас и е отражение на самите нас, на нашите ценности и вярвания. И ако ние останем свързани с нея, пътят ни е много по-лек и забавен.

Защо хората са нещастни? Вероятно защото се отдалечават от своята вяра и започват да я търсят навън. И колкото повече я търсят, тя толкова повече се отдалечава.

А тя, вярата, винаги си е там. Вътре! И няма нужда да бъде търсена. Има нужда да бъде почувствана. Защото скъсването на връзката е само илюзорно отдалечаване от вярата. Вярата не е прерогатив на ума. Тя принадлежи на сърцето.

Скъпи приятели, не се притеснявайте да оставите сърцето да говори. То само ще даде думата на вашата вяра. А тя знае всички отговори.

Моята вяра претърпя крах, за да се възроди наново от пепелта.

С вяра в красотата и доброто и човека,

Ваш вдъхновител на промяната


url: thegoodnewstoday.net

© 2015 www.thinkandchange.com. All rights reserved.
Created by: IntegralSoft.bg