THINK&CHANGE

Менопаузата е промяна - поглед напред

До тук, във всички етапи нашият вътрешен взор беше насочен назад. Страдахме от това, че сме загубили младостта, гъвкавостта, лекотата и какво ли още не. Потъвахме, изплувахме и пак потъвахме. Лутахме се в нашите емоции и се доверявахме на нашите негативни мисли. Действахме със старите модели и очаквахме различни резултати. Време е за Поглед напред, когато ще преминем през етапите на приемане и решаване на проблема, за да изплуваме и да плуваме с удоволствие в океана, наречен наш живот.

И така, стъпили сме на следващия етап от промяната – ПРИЕМАНЕТО. С приемането идва светлината и лекотата. Вече знаем, че тялото ни се е променило. Емоциите ни са се променили. Мислите ни са се променили. Животът и поведението ни са се променили. Всичко се е променило. Разликата с преди е, че имаме основата и осъзнаването какво се е променило, започва да изплува и планът какво ние самите можем да направим. Остава само да го направим. Решението вече е намерено! Промяната идва с първата крачка!

Помислихте ли си, че всичко вече е приключило и сме готови за хепи енд? Не, точно сега трудното. Защото промените, които трябва да направим, са големи и изискват много усилия. На моменти даже се налага да упражним насилие, за да излезем от старите коловози, да сменим старите навици, да изградим нов живот. Именно тук, на прага на промяната, можем да решим да се откажем и автоматично да се върнем на първите етапи. И така отново и отново до безкрай. Докато не натрупаме твърда убеденост, че трябва да действаме. А твърдата убеденост идва тогава, когато си кажем: „Стига! Не мога повече така!“ И тогава започваме да правим крачка след крачка, първоначално плахо и с неувереност, после смело и с усмивка. Промяната ни повлича и даже ни харесва, защото вече виждаме онова, което стои зад нея. Нашето ново АЗ!

Кривата на промяната не е линейна. Влияе се от нашето настроение, изборите, които правим по пътя, решенията, които взимаме или не взимаме. Лутаме се между едно състояние и друго, поддаваме се на емоции и се опитваме да се върнем назад, докато не разберем, че трябва да гледаме напред, защото миналото не съществува. Защото почти неусетно сме се пренесли напред към нашата нова роля в живота и вина за това имат хормоните и нашето тяло. А не е ли по-адекватно да кажа заслуга? Да, заслуга за това има нашето тяло, което знае пътя и причината по-добре от нас. За нас остава „лекото“ решение да се доверим на природата си и да вървим напред. Защото напред е светлината на новото ни АЗ. Докато гледаме назад към старото ни АЗ, страда онова новото, още неукрепнало ново момиче, което знае кое е и отстоява смело границите и правилата си.

В следващата статия ще поговорим за нагласите, с които влизаме в периода на менопаузата, ролята на жертвата и как да излезем от нея.

 

 


© 2015 www.thinkandchange.com. All rights reserved.
Created by: IntegralSoft.bg