THINK&CHANGE

ЗАЩО ДА НЕ ДАВАМЕ СЪВЕТИ?

Ще започна с коучинга и защо ние в коучинга не даваме съвети. Защото уважаваме мисловния процес на човека срещу нас. Защото вярваме, че този мисловен процес ще доведе събеседника ни до неговите собствени изводи, които са най-полезни за него. Защото вярваме, че  човекът с когото разговаряме е способен да управлява собстения си мисловен процес. Защото слушаме с отворено съзнание.

Коучингът е процес на осъзнаване и развитие. Той е работа със себе си. По време на работата се стремим да навлезем в себе си, да изследваме, да сме отворени и да разглеждаме проблема или въпроса си от възможно най-много страни. Коучът създава пространството за това изследване. Той провокира мисленето и следи посоката на това мислене. Мисленето е свещен процес и той е част от израстването на всеки човек. Коучът само създава пространството за това мислене и провокира още мислене с тишината и въпросите.

Сега нека се прехвърлим и в живота.

Защо да НЕ даваме съвети?

  1. Когато даваме съвети, това означава, че сме фокусирани върху себе си и не слушаме събеседника си. Още по-лошото е, че още преди да сме го чули, не вярваме, че той е способен да мисли самостоятелно. И не уважаваме неговото темпо на мислене. Това е първата съпротива на егото ни, което се опитва да ни подскаже, че е по-лесно да мислим вместо другите, отколкото да навлезем в себе си, да притихнем и да чуем. Кой знае, може да чуем нещо полезно. 
  2. Когато даваме съвети, прекъсваме мисловния процес и посоката на мисли на говорещия. Тук възможността да отклоним неговата мисъл в друга посока, която не е неговата, а нашата, е огромна. Когато го отклоним в друга посока, той няма да достигне до собственото си решение. То ще съдържа елементи от чуждо его и това ще допринесе неговото решение да бъде нестабилно и немотивиращо към действие.
  3. Когато слушаме другите да говорят за своите открития, насочете вниманието си към това да намерите нещо за себе си, а не да търсите начин да оспорите или да дадете съвет. Настройте ума си на „егоистична“ вълна. Нека той си вземе нещо за себе си от другите. Така всеки ще получи многослойно и богато решение на своя проблем. Споделянето обогатява. Всеки е учител и ученик. От всеки има какво да научим.
  4. Слушането е самодисциплина. То е вярата, че човекът срещу теб знае и може и да му дадеш шанс да го изяви. Слушането е и уважение. Всеки носи в себе си определена мъдрост, която чака да бъде споделена. Открийте я! Чуйте я! Усетете я!  Слушането е ключ към един нов свят на мъдрост и търпение.  Добрата новина е, че се тренира. Само фокусът трябва да е насочен към говорещия. Има един човек с когото можете да тренирате 24 часа в денонощието. Да! Започнете със себе си! Ще Ви изненадат много неща!
  5. Не на последно място, когато даваме съвет, всъщност ние даваме съвет на себе си. Затова, когато получите силен вътрешен стимул да дадете съвет на някого ВСЛУШАТЙТЕ СЕ! Това може да е дълготърсения от Вас самите съвет. И просто му се доверете и го изпълнете.

Всички копнеем за готови съвети и рецепти. И те непрекъснато ни заливат отвсякъде. Следващият път, когато попаднете на „7те съвета за по-щастлив живот“ си спомнете за кого са тези съвети. Единственият съветик, който имаме е ВЪТРЕ в нас!

Поради всичко това, моят призив е да:

  • Сме търпеливи;
  • Да се уважаваме;
  • Да се подкрепяме в себе-изследването;
  • Да се изслушваме, без да се прекъсваме.

Започнете с НАБЛЮДЕНИЕТО! Всеки съвет, който искате да дадете е ценна Ваша истина!

Рали

Ваш вдъхновител на промяната

 

 


© 2015 www.thinkandchange.com. All rights reserved.
Created by: IntegralSoft.bg